Германия беше принудена да рестартира спрените електроцентрали, работещи с въглища, в отговор на възможния недостиг на природен газ през зимата.
В същото време, под влияние на екстремни метеорологични условия, енергийна криза, геополитика и много други фактори, някои европейски страни
са рестартирали производството на електроенергия от въглища.Как гледате на „отстъплението“ на много страни по въпроса за намаляване на емисиите?В
контекст на насърчаване на трансформацията на зелена енергия, как да се използва ролята на въглищата, правилно управление на връзката между контрола на въглищата
и постигане на климатични цели, подобряване на енергийната независимост и гарантиране на енергийна сигурност?Като 28-та конференция на страните по обедин
Рамковата конвенция на нациите по изменение на климата е на път да се проведе, този брой изследва последиците от рестартирането на въглищната енергия за
енергийната трансформация на моята страна и постигане на целта „двоен въглерод“.
Намаляването на въглеродните емисии не може да намали енергийната сигурност
Напредването на въглеродния пик и въглеродната неутралност не означава отказ от въглища.Рестартирането на въглищната енергия в Германия ни казва, че енергийната сигурност
трябва да бъде в собствените ни ръце.
Наскоро Германия реши да рестартира някои затворени електроцентрали, захранвани с въглища, за да предотврати недостиг на електроенергия през идващата зима.Това показва
че политиките за намаляване на въглеродните емисии на Германия и целия ЕС са отстъпили пред националните политически и икономически интереси.
Рестартирането на енергия от въглища е безпомощен ход
Точно преди да започне руско-украинският конфликт, Европейският съюз стартира амбициозен енергиен план, който обещава значително
намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемата енергия в производството на електроенергия от 40% на 45% до 2030 г. Намалете
въглеродемисии до 55% от емисиите от 1990 г., да се отървете от зависимостта от руските изкопаеми горива и да постигнете въглеродна неутралност до 2050 г.
Германия винаги е била лидер в намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб.През 2011 г. тогавашният германски канцлер Меркел обяви това
Германия ще затвори всички 17 атомни електроцентрали до 2022 г. Германия ще стане първата голяма индустриализирана страна в
светът да се откаже от производството на ядрена енергия през последните 25 години.През януари 2019 г. Германската комисия за изтегляне на въглища обяви
че всички електроцентрали, захранвани с въглища, ще бъдат затворени до 2038 г. Германия се ангажира да намали емисиите на парникови газове до 40% от 1990 г.
нива на емисии до 2020 г., постигане на цел за намаляване с 55% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност в енергийната индустрия до 2035 г., т.е.
делът на производството на енергия от възобновяеми източници е 100%, постигайки пълна въглеродна неутралност до 2045 г. Не само Германия, но и много
Европейските страни се ангажираха да спрат въглищата възможно най-скоро, за да намалят емисиите на въглероден диоксид.Например,
Италия се ангажира да се откаже от въглищата до 2025 г., а Холандия до 2030 г.
След конфликта Русия-Украйна обаче ЕС, особено Германия, трябваше да направи големи корекции в намаляването на въглеродните емисии
политика от необходимостта да се конфронтира с Русия.
От юни до юли 2022 г. срещата на министрите на енергетиката на ЕС ревизира целта за дял на възобновяемата енергия за 2030 г. обратно на 40%.На 8 юли 2022 г.
германският парламент отмени целта за 100% производство на електроенергия от възобновяеми източници през 2035 г., но целта за постигане на цялостна
въглеродната неутралност през 2045 г. остава непроменена.За да се балансира, делът на възобновяемата енергия през 2030 г. също ще бъде увеличен.
Целта беше повишена от 65% на 80%.
Германия разчита повече на енергията от въглища, отколкото други развити западни икономики.През 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници в Германия
представлява 40,9% от общото производство на електроенергия и се превърна в най-важния източник на електроенергия, но делът на въглищата
мощността е на второ място след възобновяемата енергия.След конфликта Русия-Украйна производството на природен газ в Германия продължи да намалява,
от връх от 16,5% през 2020 г. до 13,8% през 2022 г. През 2022 г. производството на електроенергия от въглища в Германия ще нарасне отново до 33,3%, след като спадна до 30% през
2019. Поради несигурността около производството на възобновяема енергия, производството на енергия от въглища остава много важно за Германия.
Германия няма друг избор, освен да рестартира енергията от въглища.В крайна сметка ЕС наложи санкции на Русия в енергийната сфера след
Конфликтът между Русия и Украйна, който предизвика високи цени на природния газ.Германия не може да устои на натиска на скъпите природни продукти
газ за дълго време, което кара конкурентоспособността на германската производствена промишленост да продължи да се увеличава.упадък и икономиката
е в рецесия.
Не само Германия, но и Европа също рестартира енергията от въглища.На 20 юни 2022 г. холандското правителство заяви, че в отговор на енергията
криза, това ще премахне горната граница на производството на електроцентрали, работещи с въглища.По-рано Холандия принуди въглищните електроцентрали да работят на 35%
на максимално производство на електроенергия за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид.След премахване на тавана за производство на енергия от въглища, електроцентралите, работещи с въглища
може да работи на пълен капацитет до 2024 г., спестявайки много природен газ.Австрия е втората европейска страна, която напълно се отказа от въглищата
производство на електроенергия, но внася 80% от природния газ от Русия.Изправено пред недостиг на природен газ, австрийското правителство трябваше
рестартирайте въглищна електроцентрала, която беше затворена.Дори Франция, която разчита основно на ядрена енергия, се готви да рестартира въглищата
мощност, за да се осигури стабилно захранване.
Съединените щати също „се обръщат“ по пътя към въглеродна неутралност.Ако Съединените щати искат да постигнат целите на Парижкото споразумение, те се нуждаят
за намаляване на въглеродните емисии с поне 57% в рамките на 10 години.Правителството на САЩ си постави за цел да намали въглеродните емисии до 50% до 52%
от нивата от 2005 г. до 2030 г. Въглеродните емисии обаче са се увеличили с 6,5% през 2021 г. и с 1,3% през 2022 г.
Време на публикуване: 10 ноември 2023 г